| Дата: |
|---|
| 24.03.2023 |
| (Петък) |
| Час: |
| 19:00 ч.. |
| Място |
| Доходно здание |
| Солист: |
|---|
| Александър Хинчев, пиано |
| Програма: |
|---|
Терминът арабеска, познат в архитектурата като сложна рисунка в арабски стил, Роберт Шуман превръща в музика, наричайки Арабеска своята пиеса оп.18, написана през 1839 и посветена на баронеса Серре, и създава жанр, познат като малка пиеса за пиано с изящен характер, капризна фактура и дан- телен рисунък. Пиесата е написана във формата на рондо с контрастни епизоди. Темата на рефрена е като песен без думи, красиво съчетаваща напевност и богата орнаментираност като архитектурен декор в арабски стил с преплитащи се стъбла и листа. Редуването му с контрастни епизоди, в които впечатляват причудливите пълзящи хармонии и тонални съпос- тавяния, създава мозаечност и усещане за пъстър калейдоскоп от разсипани кристални бисери, по чудо събрани във вълшебно единство.
„Детските сцени са кратки и нежни и щастливи като нас, с Клара. Аз научих, че нищо не окрилява фантазията така, както копнежът по нещо. Именно така се чувствах в последните дни, докато чаках твоето писмо и насъчиних цял том – странен, безумен и много забавен. Ти ще отвориш широко очи като го изсвириш… Той е като ехо на твоите думи: Понякога ми се струва, че ти си едно малко дете. Накратко, аз бях наистина окрилен и написах тридесет малки, забавни неща, от които избрах около дванадесет и ги нарекох Детски сцени. Ти ще им се зарадваш, но раз- бира се, ще се наложи да забравиш виртуоза в теб. В тях има заглавия като: На дървеното конче, До камината, Игра на криеница, Детето се моли, За чуж- дите страни и хората, Пълно щастие…, какво ли няма там… Детските сцени ще бъдат готови до твоето пристигане. Аз много ги обичам. Никога не съм съчинявал с такава сърдечна пълнота. Тези сцени не са цикъл за деца, а музика за възрастни, които не искат да пораснат. Те са послания от миналото през погледа на по-големия за големите.“ (Роберт Шуман, 17 март 1838)
Детските сцени, написани през 1838, са зами- слени първоначално като новелети, но Шуман решава, че е по-подходящо да останат като цикъл малки пиеси. Техен пръв изпълнител е Клара Вик: Истина ли е? Те принадлежат само на нас двамата, те са неподправени, ласкави, такива, какъвто си самият ти. В тях с трогателна простота е разкрита цялата ти душа. Възторгът ми расте след всяко ново изсвирване. Наистина ли поетът, който говори в тях, ще бъде мой? Не е ли това прекалено голямо щастие?
Жанрът на прелюдията, получил широко раз- витие в руската клавирна музика в началото на 19. и 20. век, е интерпретиран по своеобразен начин от Рахманинов. Неговите прелюдии се различават от лаконичните, често фрагментарни творби на Лядов и Скрябин с по-големия си мащаб, наличието на вътрешно развитие и концертна фактура. Въпреки липсата на програмни заглавия, музиката често поражда определени образни асоциации. В структурата на цикъла от Десет прелюдии, оп.23 ,писани в продължение на дълъг период от време, музиковедите откриват очевидни аналогии с Втория му концерт за пиано. Прелюдът в сол минор принадлежи към тези, които наричат масови народни сцени, и е изграден върху контрастно съпоставяне на сурово, заплаши- телно и неотклонно нарастващо маршово движение в крайните дялове с мечтателна лирика в средния. Запазено впечатление на съвременник гласи: Винаги ми ставаше зловещо, когато Рахманинов изпълня- ваше този прелюд. Започваше тихо, заплашително тихо… После кресчендото нарастваше с такава чудовищна сила, сякаш лавина се стоварва над теб с мощ и гняв, като срутваща се язовирна стена.
Цикълът Прелюдии оп.32 е написан през 1910. В основата на сол диез минорният прелюд стои ярък песенен образ, повод да наричат пиесата лирико- епична поетизация на темата за руската душа.
Шестте музикални момента възникват през октомври – декември 1896 и са посветени на Александър Затаевич. В действената и волева ми минорна миниатюра частично е използван по-ранен материал от фугата в ре минор, композирана от Рахманинов през 1891, по задание на преподавателя му по контрапункт Антон Аренски, като студент в Московската консерватория.
Музиката на Шопен не може да бъде възпри- емана отделно от нейната пианистична природа. Многобройните му клавирни творби, изключи- телно богати по жанр и характер, са обединени от общите елементи на неговия уникален стил: изклю- чително мелодично богатство, гениални хармонични и фактурни открития, оригинално съчетаване на вокалност и инструменталност, блестяща виртуоз- ност, чувствена експресия, новаторство на клавир- ната звучност... В своите мазурки Шопен с най-фина елегантност пресъздава очарованието на народните музикално-поетични образи и най-силно изразява националната си същност, превръщайки мазурката в музикална емблема на Полша – символ на далеч- ната му родина. В тях откриваме и ярки жанрови кар- тини и блестящи танцувални ритми, и лирико-пое- тични настроения. Мазурките оп.33 са написани в периода 1837—1838. Четвъртата е една от най-пое- тичните мазурки-елегии – ярка драматична сцена, в която елегичността се залята от волеви пориви, вну- шителна нежност и радостни проблясъци. Четирите Мазурки оп.67 са написани в периода 1835–1845 и публикувани посмъртно през 1855. Композирана през последната година от живота му, втората излъчва пасивна меланхолия.
Трите клавирни сонати са писани през период от близо петнадесет години. И ако първата, създадена на 17-годишна възраст, е просто опит в жанра, то оста- налите са шедьоври в историята му. Втората узрява дълго време – още от 1837, за да бъде завършена в Ноан през 1839. Погледнете първите тактове на сонатата – пише Шуман – такова начало може да има само у Шопен и така може да завършва само той – от дисонанса, чрез дисонанса, към дисо- нанса... – като загадъчен, насмешливо ироничен сфинкс... В сонатата няма нито една излишна дума, но няма и нищо недоизказано. Само в най-великите създания в изкуството е налице толкова пълно единство на творчески замисъл и неговото въплъ- щение. Наричат сонатата „величествена тра- гедия, в която личната скръб се слива със страда- нието на един цял народ.“ (А. Дроздов)
Бавното и лаконично встъпление въвежда в тра- гичните образи като зловещ, драматичен въпрос. Пълна с тревога е и стремителната главна тема, кон- трастираща на светлата спокойно-кантиленна втора. След нечовешко интензивната разработка, заключе- нието и за миг не оставя впечатлението, че драмата е завършена. Скерцото е скрибуцаща пародия на валс – дяволски валс с вибриращи акорди и акцент на трето време. В по-спокойното трио прозву- чава странна мелодия, но къде ли сме чували този болезнен напев... (М. Букурещлиев). Въвеждайки Погребалния марш като трета част, Шопен следва Бетовеновите традиции. Няма нужда да се тълкува този погребален марш – той вече има световна съдба. Финалът просто е самата лудост – устремен, самоубийствен бяг на духа, готов да унищожи всичко, което се осмели да застане срещу него.
62. Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ се организира от Община Русе под патронажа на Министерството на културата.
Основни спонсори и дарители на фестивала: А1 България ЕАД, ОББ АД, „Овергаз Инк“ АД, „Дунарит“ АД, „Гамаконсулт“ ЕООД, „Булмаркет“ ДМ ЕООД, „Линамар Лайт Метълс Русе“ ЕООД, „Дунавтурс“ АД, „Скални материали“ АД, БТБ България АД, Хотел „Дунав плаза“, „Мегахим“ АД, ВИК ООД - Русе, „Общински пазари“ ЕООД, Винарска изба „Нисово“.
Пратньори: Държавна опера – Русе, НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, Русенска художествена галерия, Продуцентска компания „Персей“, ОП „Русе Арт“.
Основни медийни партньори: БНР, БТА, Радио Русе, РТВЦ – Русе, TV1, Live7 TV и русенските печатни и електронни медии.
НОВИНИ
Виж всички
ПАРТНЬОРИ
_1626957078-thumb.webp "НУИ \"Проф. Веселин Стоянов\" - Русе")
_1626958604-thumb.webp "ОП Русе Арт")
СПОНСОРИ И ДАРИТЕЛИ
_1627457980-thumb.webp "Хотел \"Сплендид\"")
_1678442485-thumb.webp "Скални материали - Русе АД")
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ
_1626953901-thumb.webp "Радио Русе")
_1626954401-thumb.webp "Вестник УТРО")
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
_1626962643-thumb.webp "Хепи бар и грил")
_1627399883-thumb.webp "Атлас Такси"){kind=logo}
